Работим не е най-подходящата дума тук ,защото човек обикновено свързва работата с амбиция и усилие. Съзнателността има шанс да расте само в среда на спокойствие и баланс. Това не значи да живеем без да се напъваме , а по-скоро един вид пасивна активност е нужна.

Преди като четях повече книги и ходих по разни семинари на тема съзнателност , синхрон с природата , вътрешно аз , ала бала  , винаги се опитвах да внимавам и да съм съзнателен за нещата извън мен - как съм си подредил стаята, като се возя в рейса дали спя или внимавам върху хора /ситуации наоколо, като работя - дали внимавам какво правя или действам на автоматик. Мислех си че колкото повече задобрявам в това по - съзнателен ставам и от части е така , но винаги липсва нещо в тази цялата ситуация и винаги е с някакъв зверски напън. Защо , защото става умствено . А ума не обича да внимава върху такива неща. А защо става умствено , ами защото тялото през това време не участва , няма с какво все едно , липсва съзнателността на тялото . Как може да се опитвам да усещам хората наоколо и света (хора ,животни, природа) като ми липсва усещане за собственото ми тяло. Та нали то самото е уреда, с който мога да усещам навън/навътре . Без него , всичко е една умствена фантазия .
Всеки който ходи на йога, пилатес, ци гуни ,бойни изкуства и тн трябва да започне именно от там . Иначе няма развитие на съзнателността , тя няма къде да захване ,няма почва. Тялото е стартовата позиция за това начинание, урок 1-ви
Ако се разболяваме без да знаем причината, ако ни боли кръст, глава,става- без да имаме представа как се е стигнало до това , никакво йога дишане , качване крака на главата или цвят на колан не може да ти помогне за да станеш по-съзнателен .

Тялото ползваме постоянно, навсякъде и можем да усещаме всеки един момент
Повечето от нас още тук се провалят , забравят за тялото , за това как се хранят , къпят и въобще не се грижат за тялото си , но иначе правят слонски усилия за да развиват кариерата си , или пък да придобиват някакви качества . Всичко това е обречено да някаква степен , понеже ако тялото изостане (а то непренно изостава като не му объщаме внимание ) то ние не можем да се придвижим нататък.
Никой не ни учи как да обръщаме внимание на тялото си , затова сме винаги инвалиди в това начинание. Считаме че знаем всичко , но това е невъзможно, тъй като никога не сме се учили на това как да разчитаме сигналите на тялото.

Тук , на помощ идва Фелденкрайс . И както всяко учение , човек има нужда от време и посвещение за да навлезе и разбере как функционира тялото на микро и макро ниво