От последните сесии имам доста за споделяне , минаха супер интензивно ( откъм нови преживявания ) 

Понеже цяла седмица успях да отделя всеки ден по  1-4 часа дневно за ФК , ефекта от сесиите нарастна и усетих доста по отчетливо различни промени

Във всеки от дните , сесията по ФК се падаше преди работното ми време. След 4 часа ФК и рязка смяна към работна обстановка , нямаше как да не забележа очевидната разлика от нормалното ми състояние по време на работа от преди това
Чувствах се толкова спокоен и забавен вътрешно че можеш да се справя с всичко!
В началото си мислех че понеже отвътре ми е супер бавно и спокойо , няма да мога да работя особено ефективно , но се получи точно обратното - действията и ума ми бяха супер чисти , общувах с 3,4,5 изнервени шефа наведнъж и се оправях с всичките им задачи и прищявки , без да загубя спокойствие. Дори изглеждах доста по-бавен в реакциите си отвън , но реалността бе че свърших всичко навреме , неща които обикновено биха ме повалили или изтощили . Независимо колко напрегната бе ситуацията аз просто я свършвах и минавах нататък . Спокоен отвътре и активен отвън - беше странен баланс,непонятен за мен . Можех да обръщам внимание на детайли , дори в напрегнатите ситуации , дребни неща които бих игнорирал при други обстоятелства. В края на деня не бях на парчета,имах тонус да правя това което иначе не мога - хобита , учене и тн

В един от дните правихме упражнения за челюст! Не съм си и представял че челюста има нужда да се тренира или подобрява. Оказа се че си е цял свят, тясно свързан с цялото тяло и му влияе чак на ниво настроение ! 
През целия ден наблюдавах поведението на челюстта си - оказа се първо че я държа стегната през цялото време. Това от своя страна води до напрежение в областта на челюстта. Веднъж стегната , вратът дава отговор с който компенсира тази стегнатост отрпед , в резултат на което врата също се стяга (и то чак до върха на главата! )
Веднъж стегнат врата, гърба започва да се натоварва и криви , което влияе на кръста! Ето как разбрах от какво ме боли кръст седмици наред , от безумното стягане на челюстта. Всичко се оказа навързано и съвсем логически обяснимо. Очите , говора и походката също се изменят , точно поради това напрежение в челюста - извода - не си стягайте челюста през деня ако няма причина за това :)
Ето на това казвам самоосъзнаване на тялото чрез движение , беше си магия
Никога не съм и подозирал че нещата са така свързани и че тялото ми функционира по този начин. И това е само за челюстта. Оказа се и че това стягане хаби много ресурс (енергия) защото малките мускули в тялото изискват повече енергия за да се впрягат в работа , отколкото големите (бедрото например) , заради площа и сложността им . Всички онези нервни движения като - чупене на пръсти, скърцане със зъби, клатене на ходило,тропане с крайник докато работим например са си все действия които ни изтощават без даже да подозираме, ние буквално си правим по 2,3 тренировки всеки ден докато работим .

Много подходящ се оказа метода и за актъори и майки след раждане , тъй като в резултат от начина им на живот и натрупано напрежение , тялото обира всичко това и го събира някъде по мускулите , нервната система , опорно-двигателния апарат като цяло и най-вече ставите . И така един ден се събуждаме с главоболие , сецнат кръст или болка в коленете , нямайки представа откъде идва всичко това. За една сесия Фелденкрайс всичко това се намества и отпуска. След 3-тата сесия тялото знае къде бърка и в момента в който заемем отново неправилна поза например , то я поправя (съзнателно или не) 

Тъй като се работи на много дълбоко ниво , човек вижда различните "патерни" чрез които тялото функционира . Според Моше Фелденкрайс , тези патерни се повтарят навсякъде в света около нас и веднъж схванал как ти се движи крака например и осъзнавайки брилянтността на това движение ,човек може да открие и брилянтно решение в работата си например , точно защото патерните се повтарят навсякъде около нас.

Като човек, знаещ за метода и практикуващ от известно време, исках да се възползвам максимално от наситеността и да усетя какво е „да живея Фелденкрайсистки“, дори само за седмица. С изумление наблюдавах състоянието си след сесиите и начина, по който виждах познатите сгради и улици сякаш за първи път. Усещането, което имах е сякаш различните части на моята личност за разместени и имам възможността да възприемам околния свят, дори и най- познатите му части, по нов начин, може би присъщ на начина, по който децата възприемат околния свят- свободно без заучени модели и конструкти. На няколко пъти имах усещане за тялото си, различно от заученото и сякаш с натрупването на сесиите се засилваше и това различно усещане- отпуснати челюсти, гръб, лекота на походката и възприемане на движенията по качествено нов начин. Разбирам защо творци от вякакъв вид прибягват до Фелденкрайс в случай на творчески застой.

Като човек прекарал много часове в спортната зала и занимавал се с много спортове, прекарах доста време от сесиите в удивление как може да се постигне лекота на всяко движение и то да се научи по едновеменно спонтанен и прецизен начин. Вече втора седмица се забавлявам проследявайки движенията, които правя в ежедневието или докато спортувам от къде всъщност идват- дали от ръката, средата на гърба или таза. Цялата идея за цялостност на движенията и тялото открива нов хоризонт за мен в използването му по най- оптимален начин. Инструкциите, даващи възможност човек сам да открие правилния начин на изпълнение и същевременно му го подсказват достатъчно леко, че заученото да остане като лично постижение, а от там трайно. Имам чувството, че подобен начин на обяснение и обучение на различните специфични за всеки спорт движения би довел до лесно усвояване на тези движения, същевременно избягвайки така познатите на всеки начинаещ спортист грешно заучаване на движения. И спестявайки много ненужни травми.

И аз да споделя мнение след този курс - най-удивителното нещо, което ми се случи като ефект, освен всички други интересни наблюдения, беше че разбрах каква да бъде походката ми!
Човек дори не се замисля, че може да ходи по различен начин и че през супер голяма част от времето ходим, което неминуемо оказва влияние върху състоянието на тялото.
След една от сесиите споделих с водещата Ливия, че доста често имам схващания в кръста. Тя ми препоръча да опитам да ходя с меки глезени и колене и да видя как ще се чувствам.
Оказа се просто безценен съвет, защото в момента, в който започнах да експериментирам с такава походка усетих такава лекота каквато не съм си и представяла. Усещах как гръдният ми кош свободно се движи, вместо да е стегнат и дори дишането ми беше леко и свободно.
Всъщност по-шокиращото беше, че осъзнах как съм вървяла досега - от стягането в кръста и липсата на движение в гръдния кош, съм задържала дишането си несъзнателно и движението е ставало още по-трудно.
Така че хора - за мен това беше супер бонус! Много съм хепи :) Сега си ходя по новия начин и е голямо облекчение, да не говорим за гъвкавостта и подвижността.